На първата се виждаме на алеята в дясно от голф терена, а на втората (която е от значително по-малка височина) – в двора на манастира.

На тази снимка (къща на брега на морето, близо до Созопол и остров Свети Иван в далечината) колегата се е разсеял за момент. По принцип на всички снимки и двамата сме вперили поглед нагоре, което е задължително при дистанционното управление. А на последната нас ни няма, но показва как направихме снимките на Клисурски манастир – с хвърчило! През този иначе слънчев ден излезе силен вятър, а и манастирът е навръх един хълм до село Клисура – особено ветровито място!

Единственото възможно решение в такива случаи е да ползваме хвърчилото, което (точно обратно на балона) е много стабилно при вятър. За щастие пред манастира има голяма поляна без дървета и жици, които биха усложнили доста сесията.

След като една седмица ставахме и лягахме с няколко метеороложки сайта и дори осигурихме човек на станцията в Рожен за информация в реално време, най-сетне се престрашихме и потеглихме към Смолян. Още от София облачността беше много плътна и едва след Асеновград слънцето се усмихна (и ние също).

Слънчевото време, обаче, не е идеално за снимане на заснежени пейзажи, особено с гъсти иглолистни гори – снегът блести и изгаря, губи детайл, а гората седи като черно петно без разработка. За щастие, когато подминахме Пампорово и се заизкачвахме към местността Смолянски езера, тънък слой облаци покриха слънцето, достатъчно, за да се тушира осветлението и същевременно да е достатъчно светло за снимане с висока скорост (1/1000 например).

Имахме две основни задачи. Първо, да снимаме група от 4-етажни сгради от няколко различни гледни точки. Такава комбинация от ниски сгради, сгушени в гъста гора, в пресечен терен, през зимата, е невъзможна за заснемане по друг начин -  делта или пара планер в такова време е трудно да се кара, а от самолет или хеликоптер височината е прекалено голяма и от селището ще се виждат само покривите.

Затова и ние се разходихме с балона около целия комплекс, покрихме всички възможни гледни точки за всеки случай и после подбрахме най-атрактивните. Ето две от тях, снимани от височина под 100 метра.

Втората задача беше да направим кадър, който демонстрира близостта на комплекса до едно от Смолянските езера. Това беше предизвикателно, тъй като езерото реално е по-високо от селището и ги дели къс, но стръмен склон с гъста гора. С малко обикаляне намерихме точка, където можем да снимане от малка височина, за да се виждат сградите, и все пак достатъчна, за да хванем и езерото – почти изцяло замръзнало! Ето я панорамата:

Мисията изпълнена!

Днес, обаче, ще ви покажем три панорами от малка височина. Направени са миналото лято, този път с нашия балон с хелий и показват доста повече детайли от града и околностите му. Това е демонстрация, че и двете техники на снимане си имат своите предимства и решението зависи от конкретната задача!

Центъра на Шумен

Шуменската крепост и града в далечината

Паметника “1300 години България”, известен и като “Създатели на българската държава”

През пролетта на 2007 година започнахме да се оборудваме за снимки от въздуха. В първия транш покупки беше нашето хвърчило, конзола за закрепване и управление на фотоапарат и един Canon A640. За незапознатите с материята, най-озадачаващия факт покрай този тип въздушна фотография е, че хвърчилото или балона имат много малка подемна сила. Съответно е трудно да се използва (полу-)професионална техника от типа на DSLR с APS-C сензор, а какво остава за full frame!

Всъщност обикновено се търсят възможно най-леките камери, които същевременно да имат възможност за пълни ръчни настройки (скорост, бленда, баланс на бяло), включително ръчен фокус (за да не мери апаратът при всеки кадър). Като се добави нужда от бързо последователно снимане (burst), издържливи батерии и широк обектив, всичко това с не най-малката матрица… положението се усложнява.

По онова време единствено Canon A640 отговаряше на изискванията и беше наличен на нашия пазар. PowerShot G9 още не беше излязъл, а и той е поне 25% по-тежък. Така A640 стана първата ни “летяща” камера и през лятото направихме първите проби. Къде другаде, ако не на язовир Белмекен, известен със ветровитото време?

Последваха много експерименти и снимачни сесии по различни красиви местности из България. Установихме, че хвърчилото е почти невъзможно за употреба в застроени райони и градска среда, за съжаление, а и е много капризно към атмосферните условия. Затова и в началото на 2008 година поръчахме нашия балон и сключихме договор за покупка на хелий. Балонът е от тънък полиуретан, като към него има специални куки за прикачване на конзолата и фотоапарата. Изработен в САЩ от специализирана в това компания.

Предимството на хвърчилото е, че за самото вдигане във въздуха няма “първоначална такса”. Изчакваш подходящ вятър, закачаш апарата и снимаш! Но точно в това се крие и проблемът с хвърчилото – не може да се разчита на него. Да допуснем, че дойде клиент и желае заснемане на парцел, на който ще се строи къща. Не можем да караме клиентът да чака “докато задуха хубав вятър”. А ако задуха само когато е лошо времето? А ако обектът за снимане е в града? Това не е начин да се прави сериозен бизнес.

Докато балонът е много по-надежден и стабилен като платформа за снимане. Разбира се, нужно е всеки път да се пълни с хелий на стойност няколко стотин лева, но от друга страна няма сериозна техника за снимане от въздуха, която да не изисква гориво или да е сложна за транспортиране (планери, самолети, вертолети). Така че в крайната цена за една поръчка с няколко десетки (или стотици) кадъра хелият не е най-определящото перо.

През месец май, 2008 година, купихме първата в България бройка Sigma DP1. Компактен и лек, фиксиран обектив, за жалост не особено широкоъгълен – 36 мм. Основната цел на покупката беше да подобрим качеството на снимките. Всеизвестен факт е, че апарат “сапунерка” не прави снимки с добро фотографско качество (много шум, липса на детайл и разработка), без значение от броя на мегапикселите. По Flickr, Panoramio и други сайтове за споделяне на снимки могат да се видят много въздушни фотографии, които изглеждат страхотно. Поне на основа 400 или 500 пиксела. Нашата цел винаги е била да имаме кадри, които позволяват качествен офсетов или цифров печат с размер поне 30 х 40 см. Това е непостижимо с Canon A640, дори когато снаждаме няколко кадъра като панорама.

Основното предимство на Sigma-та е нейният сензор Foveon. Значително по-добър образ при съпоставими размери на матрицата с по-малките фотоапарати. Нагодихме конзолата за новия апарат и в началото на лятото започнахме проби, както с балона, така и с хвърчилото. Останахме много доволни още от първите резултати, но за жалост радостта ни не трая дълго. При необичайни атмосферни условия по време на снимки по Черно море, хвърчилото падна във солената вода (заедно с апарата). Ремонтът щеше да струва почти колкото нов апарат и се отказахме. До края на сезона ползвахме стария A640, като се сдобихме с дистанционно управление и електроника от Futaba и го пригодихме за частичен контрол над ъгъла на апарата спрямо земята по две оси.

Това лято (2009) на пазара излезе дългоочакваната от нас камера Olympus E-P1, която е базирана на системата Micro 4/3. Тази система комбинира голям и качествен сензор със сменяема оптика и малко, леко, компактно тяло на апарата. Като добавим възможноста за снимане в RAW, пълни ръчни настройки + фокус, бързo последователно снимане (burst), получаваме идеална комбинация от качества за въздушна фотография.

Така че не се колебахме и ден след като камерата пристигна на родна почва – миналия месец се сдобихме с (отново) първата за България бройка Olympus E-P1 с Zuiko 14-42 mm. Това наложи почти пълно преработване на конзолата, която се закача към балона и носи и управлява апарата. След няколко седмици опресняващи занимания по металообработка и електроника, конзолата беше готова и по щастливо стечение на обстоятелствата почти веднага се появи поръчка, с която да изпробваме новата система.

Но за това – в следващото блогиране!