Въздушна фотография » Природа

13 български язовира

АЯ — Fri, 26 Feb 2010 14:00:26 +0000

През миналата календарна кампания предлагахме на пазара нашите първи два календара със собствени въздушни фотографии. Темата на първия е “Водни огледала” и събира в себе си 13 въздушни панорами от 13 различни язовира в България. Ние сме много доволни от получените панорами – и като фотографски качества, и от технологична гледна точка. Предлагаме и на вас да се потопите в красотите на България!

Язовир Ивайловград

Язовир Жребчево

Язовир Въча

Язовир Голям Беглик

Язовир Широка поляна

Язовир Дяково

Язовир Копринка

Язовир Батак

Язовир Белмекен

Язовир Студен кладенец

Язовир Душанци

Язовир Кърджали

Кара гьол (Черното езеро)

Тюленово и Яйлата

АЯ — Thu, 18 Feb 2010 16:35:35 +0000

Скалистото крайбрежие на северното ни черноморие не е гостоприемно към плажуващите туристи, но има една интересна особеност, подходяща за въздушна фотография – често духа силен, постоянен и насочен вятър.

Това ни дава изключително рядката за България възможност да снимаме с хвърчило, вместо с балон. У нас най-често ветровитото време се свързва с дъжд, облаци, буря. Дори по морето вятърът рядко е с нужната сила и постоянност, за да позволи снимачна сесия с хвърчило, както се убедихме при загубата на нашата Sigma DP1.

Въпреки това, миналата есен попаднахме на слънчево, ясно и ветровито време, докато бяхме в северна България за снимки по проект. Ето четири кадъра, резултат от този ден. Първо поглед надолу при скалите на Тюленово, до него – Яйлата.

Панорама от Тюленово, поглед на север.

Панорама от Яйлата, поглед на юг. В тази панорама се виждат и останките от византийската крепост в северната част на резервата.

Аркутино, Ропотамо, Липите

АЯ — Wed, 10 Feb 2010 12:45:08 +0000

За разнообразие от презастроените курорти по нашето крайбрежие, като Слънчев Бряг или Константин и Елена, днес пускаме три кадъра от някои по-запазени места. Надеждата ни е, че в идните години няма да бъдат опорочени и тези последни “диви” местности и ще можем да се радваме на естествената им красота и в бъдеще.

Първо Аркутино и Змийския остров (Св. Тома) – от северната страна вече е застроено, както показахме преди време, но от юг стоят само бетонните скелети на недовършената резиденция. Вторият кадър е съвсем малко по-южно – устието на река Ропотамо. И накрая, една панорама (макар и срещу слънцето) от плажа Липите, който се намира южно от Синеморец и Бутамята.

Южни морета

АЯ — Mon, 17 Aug 2009 05:30:36 +0000

В южната част на нашето Черноморие плажовете стават по-пусти, хотелите – по-рядко срещани, а морето – по-чисто. Така е поне на теория. Каква беше изненадата ни преди две години, когато посетихме Силистар с идеята за няколко бързи снимки и малко плаж! Заливът, в който преди 15 години се гониха две-три компании плажуващи, е обсаден от автомобили, къмпинг и орди туристи. За щастие на Варвара нещата са още в рамките на нормалното… До кога ли?

Ето и четири доказателства в този ред: Силистар, Варвара, панорама на Силистар и панорама на Варвара.

Четири въздушни панорами

АЯ — Thu, 18 Jun 2009 06:00:01 +0000

Не случайно в сайта имаме отделна страница, описваща услугата Въздушни панорами. Смятаме, че това е един от най-атрактивните начини за представяне на гледките от високо и много често клиентите предпочитат именно панорамна пред снимка с класически пропорции (4:3, 5:4 и тн).

За да вдигнем качествени техника (поне DSLR APS-C мартица + оптиката) са нужни доста големи инвестиции и особено консумативи (хелий!). Затова и до момента ползваме малки камери – първо Sigma DP1, но след като я унищожихме, минахме на Canon A640. И в двата случая прилагаме следния “трик” – снимаме в портретен режим (вертикален кадър) и после се опитваме да съединим 3-4 последователни вертикални снимки в една обща хоризонтална, с нормални пропорции. Така компенсираме за не особено широкоъгълния обектив и по-лошото качество на малкия фотоапарат.

Реално погледнато, повечето от кадрите, които предаваме на клиента, са де факто панорами, макар и с не-панорамни пропорции. Има случаи, обаче, когато обектът просто си плаче за за една класическа панорама, поне 2:1, но понякога и 3:1 и повече! Ето няколко примера, които съответстват на пуснатите предната седмица не-панорамни снимки:

Заливът Алепу, със селището Свети Тома в южния край и Дюни в северния:

Асеновата крепост, с доста по-широк ъгъл и от по-далече:

Язовир Дяково, от малко по-висока и далечна гледна точка:

Паметникът на Шипка и Стара планина на фона – един от любимите ни кадри:

Следващата седмица – още няколко панорами… и не само!

Седемте рилски езера от въздуха

АЯ — Tue, 16 Jun 2009 11:20:31 +0000

Както можете да прочетете в страницата Услуги, основното ни средство за снимки от въздуха е балон, пълен с хелий. Той се справя чудесно в гъсто застроени и тесни места, има добър прав полет и относително лесен контрол. Има, обаче, някои случаи, в които не е възможно (или е нерентабилно, или опасно) да се работи с балона. Най-често срещания проблем е силният вятър.

Когато има силен насочен или променлив вятър и изобщо нестабилни атмосферни условия, балонът не може да се използва – или не се издига, или вятърът го отнася повече хоризонтално, отколкото вертикално, а е възможно дори и да скъса въжето и да отлети в небесата… Точно с такива условия се характеризират повечето планини и въобще снимките на по-голяма надморска височина. В такива случи използваме хвърчилото. Над Седемте езера вятърът е силен и постоянен, перфектно за едно хвърчило.

Основната функция на хвърчилото е допълваща – когато наистина трябва да се направи кадър, но не е възможно да се ползва балон. Снимките от хвърчило не са толкова предсказуеми и успешни, като тези от балон. Тъй като балонът седи относително неподвижно във въздуха, голяма част от кадрите са читави и позволяват комбиниране на няколко в един (за това ще пишем повече в идните седмици). От друга страна хвърчилото се мята, мести, завива, променя височина и като цяло се държи плашещо при всяка промяна в скоростта и посоката на вятъра.

Понякога, обаче, имаме достатъчно стабилен вятър, за да можем да направим наистина добри кадри. Снимката по-долу е пример за това – съставена е от 12 различни кадъра, някои от които наклонени на 45 градуса спрямо хоризонта, толкова много се клати хвърчилото… Въпреки това се получи страхотна “панорама” и вероятно е една от малкото от този вид – всичките Седем рилски езера, снимани от въздуха, при това още преди пълното разтапяне на ледовете.

Вижте и пълния размер на снимката.