След като една седмица ставахме и лягахме с няколко метеороложки сайта и дори осигурихме човек на станцията в Рожен за информация в реално време, най-сетне се престрашихме и потеглихме към Смолян. Още от София облачността беше много плътна и едва след Асеновград слънцето се усмихна (и ние също).

Слънчевото време, обаче, не е идеално за снимане на заснежени пейзажи, особено с гъсти иглолистни гори – снегът блести и изгаря, губи детайл, а гората седи като черно петно без разработка. За щастие, когато подминахме Пампорово и се заизкачвахме към местността Смолянски езера, тънък слой облаци покриха слънцето, достатъчно, за да се тушира осветлението и същевременно да е достатъчно светло за снимане с висока скорост (1/1000 например).

Имахме две основни задачи. Първо, да снимаме група от 4-етажни сгради от няколко различни гледни точки. Такава комбинация от ниски сгради, сгушени в гъста гора, в пресечен терен, през зимата, е невъзможна за заснемане по друг начин -  делта или пара планер в такова време е трудно да се кара, а от самолет или хеликоптер височината е прекалено голяма и от селището ще се виждат само покривите.

Затова и ние се разходихме с балона около целия комплекс, покрихме всички възможни гледни точки за всеки случай и после подбрахме най-атрактивните. Ето две от тях, снимани от височина под 100 метра.

Втората задача беше да направим кадър, който демонстрира близостта на комплекса до едно от Смолянските езера. Това беше предизвикателно, тъй като езерото реално е по-високо от селището и ги дели къс, но стръмен склон с гъста гора. С малко обикаляне намерихме точка, където можем да снимане от малка височина, за да се виждат сградите, и все пак достатъчна, за да хванем и езерото – почти изцяло замръзнало! Ето я панорамата:

Мисията изпълнена!

Това ни дава изключително рядката за България възможност да снимаме с хвърчило, вместо с балон. У нас най-често ветровитото време се свързва с дъжд, облаци, буря. Дори по морето вятърът рядко е с нужната сила и постоянност, за да позволи снимачна сесия с хвърчило, както се убедихме при загубата на нашата Sigma DP1.

Въпреки това, миналата есен попаднахме на слънчево, ясно и ветровито време, докато бяхме в северна България за снимки по проект. Ето четири кадъра, резултат от този ден. Първо поглед надолу при скалите на Тюленово, до него – Яйлата.

Панорама от Тюленово, поглед на север.

Панорама от Яйлата, поглед на юг. В тази панорама се виждат и останките от византийската крепост в северната част на резервата.

Точно тези места предлагаме на вашето внимание в следващите четири кадъра: нос Калиакра, крепостта Калиакра, мидената ферма и Болата.

Първите две снимки са правени от малък самолет в един от туровете ни за заснемане на българското черноморие – стария град в Созопол и Мичурин (напоследък известен като Царево) заедно с пристанището.

Следват две панорами, правени с кадри от балона ни с хелий. Горната е пристанището в Мичурин с вълнолома на преден план, а долната – Ахтопол, пак с пристанището, фара и част от града.

Ето и четири доказателства в този ред: Силистар, Варвара, панорама на Силистар и панорама на Варвара.

Следват най-типичните за Албена хотели и накрая село Свети Влас, което от десетина години се превърна в квартал на Слънчев бряг, а сега вече си има и нова (частна) марина, показана на снимката.

Първата е класическа снимка на Стария град от самолет – може да се види по много туристически картички и точно за такава цел сме я използвали.  Следващите две са панорами от по 5-6 кадъра всяка, снимани от балона с хелий и представящи уникален поглед към града – в едната балонът се носи някъде над залива на пристанището, а ние сме на дока; в другата снимаме провлака и крепостната стена на входа на Стария град. Последната е известната църква Света София (позната и като Старата Митрополия) и е снимана от 12 метра височина с разтегателна мачта, също панорамно.

Такива кадри са идеални за целите на туризма – рекламни брошури, картички, основа за вграждане на 3D модели на бъдещи хотели… Това са и основните причини за заснемането на тези двата конкретно. На Фликър сме качили  още един кадър, който показва поглед на юг от същото това селище към Лозенец и заливите на къмпинг Юг и къмпинг Корал.

За да вдигнем качествени техника (поне DSLR APS-C мартица + оптиката) са нужни доста големи инвестиции и особено консумативи (хелий!). Затова и до момента ползваме малки камери – първо Sigma DP1, но след като я унищожихме, минахме на Canon A640. И в двата случая прилагаме следния “трик” – снимаме в портретен режим (вертикален кадър) и после се опитваме да съединим 3-4 последователни вертикални снимки в една обща хоризонтална, с нормални пропорции. Така компенсираме за не особено широкоъгълния обектив и по-лошото качество на малкия фотоапарат.

Реално погледнато, повечето от кадрите, които предаваме на клиента, са де факто панорами, макар и с не-панорамни пропорции. Има случаи, обаче, когато обектът просто си плаче за за една класическа панорама, поне 2:1, но понякога и 3:1 и повече! Ето няколко примера, които съответстват на пуснатите предната седмица не-панорамни снимки:

Заливът Алепу, със селището Свети Тома в южния край и Дюни в северния:

Асеновата крепост, с доста по-широк ъгъл и от по-далече:

Язовир Дяково, от малко по-висока и далечна гледна точка:

Паметникът на Шипка и Стара планина на фона – един от любимите ни кадри:

Следващата седмица – още няколко панорами… и не само!