На първата се виждаме на алеята в дясно от голф терена, а на втората (която е от значително по-малка височина) – в двора на манастира.

На тази снимка (къща на брега на морето, близо до Созопол и остров Свети Иван в далечината) колегата се е разсеял за момент. По принцип на всички снимки и двамата сме вперили поглед нагоре, което е задължително при дистанционното управление. А на последната нас ни няма, но показва как направихме снимките на Клисурски манастир – с хвърчило! През този иначе слънчев ден излезе силен вятър, а и манастирът е навръх един хълм до село Клисура – особено ветровито място!

Единственото възможно решение в такива случаи е да ползваме хвърчилото, което (точно обратно на балона) е много стабилно при вятър. За щастие пред манастира има голяма поляна без дървета и жици, които биха усложнили доста сесията.

След като една седмица ставахме и лягахме с няколко метеороложки сайта и дори осигурихме човек на станцията в Рожен за информация в реално време, най-сетне се престрашихме и потеглихме към Смолян. Още от София облачността беше много плътна и едва след Асеновград слънцето се усмихна (и ние също).

Слънчевото време, обаче, не е идеално за снимане на заснежени пейзажи, особено с гъсти иглолистни гори – снегът блести и изгаря, губи детайл, а гората седи като черно петно без разработка. За щастие, когато подминахме Пампорово и се заизкачвахме към местността Смолянски езера, тънък слой облаци покриха слънцето, достатъчно, за да се тушира осветлението и същевременно да е достатъчно светло за снимане с висока скорост (1/1000 например).

Имахме две основни задачи. Първо, да снимаме група от 4-етажни сгради от няколко различни гледни точки. Такава комбинация от ниски сгради, сгушени в гъста гора, в пресечен терен, през зимата, е невъзможна за заснемане по друг начин -  делта или пара планер в такова време е трудно да се кара, а от самолет или хеликоптер височината е прекалено голяма и от селището ще се виждат само покривите.

Затова и ние се разходихме с балона около целия комплекс, покрихме всички възможни гледни точки за всеки случай и после подбрахме най-атрактивните. Ето две от тях, снимани от височина под 100 метра.

Втората задача беше да направим кадър, който демонстрира близостта на комплекса до едно от Смолянските езера. Това беше предизвикателно, тъй като езерото реално е по-високо от селището и ги дели къс, но стръмен склон с гъста гора. С малко обикаляне намерихме точка, където можем да снимане от малка височина, за да се виждат сградите, и все пак достатъчна, за да хванем и езерото – почти изцяло замръзнало! Ето я панорамата:

Мисията изпълнена!

Язовир Ивайловград

Язовир Жребчево

Язовир Въча

Язовир Голям Беглик

Язовир Широка поляна

Язовир Дяково

Язовир Копринка

Язовир Батак

Язовир Белмекен

Язовир Студен кладенец

Язовир Душанци

Язовир Кърджали

Кара гьол (Черното езеро)

Това ни дава изключително рядката за България възможност да снимаме с хвърчило, вместо с балон. У нас най-често ветровитото време се свързва с дъжд, облаци, буря. Дори по морето вятърът рядко е с нужната сила и постоянност, за да позволи снимачна сесия с хвърчило, както се убедихме при загубата на нашата Sigma DP1.

Въпреки това, миналата есен попаднахме на слънчево, ясно и ветровито време, докато бяхме в северна България за снимки по проект. Ето четири кадъра, резултат от този ден. Първо поглед надолу при скалите на Тюленово, до него – Яйлата.

Панорама от Тюленово, поглед на север.

Панорама от Яйлата, поглед на юг. В тази панорама се виждат и останките от византийската крепост в северната част на резервата.

Днес, обаче, ще ви покажем три панорами от малка височина. Направени са миналото лято, този път с нашия балон с хелий и показват доста повече детайли от града и околностите му. Това е демонстрация, че и двете техники на снимане си имат своите предимства и решението зависи от конкретната задача!

Центъра на Шумен

Шуменската крепост и града в далечината

Паметника “1300 години България”, известен и като “Създатели на българската държава”

Първо Аркутино и Змийския остров (Св. Тома) – от северната страна вече е застроено, както показахме преди време, но от юг стоят само бетонните скелети на недовършената резиденция. Вторият кадър е съвсем малко по-южно – устието на река Ропотамо. И накрая, една панорама (макар и срещу слънцето) от плажа Липите, който се намира южно от Синеморец и Бутамята.

Точно тези места предлагаме на вашето внимание в следващите четири кадъра: нос Калиакра, крепостта Калиакра, мидената ферма и Болата.

Това са две панорами, заснети миналото лято в Хисаря и показват южната порта и стената на римския град. Направени са от 5-6 кадъра всяка, което дава и много добър размер на финалния файл – подходящ за печат в големи формати.

Първите две снимки са правени от малък самолет в един от туровете ни за заснемане на българското черноморие – стария град в Созопол и Мичурин (напоследък известен като Царево) заедно с пристанището.

Следват две панорами, правени с кадри от балона ни с хелий. Горната е пристанището в Мичурин с вълнолома на преден план, а долната – Ахтопол, пак с пристанището, фара и част от града.

Миналото лято минавахме през Пловдив на връщане от снимки по поръчка и въпреки трудностите успяхме да намерим няколко интересни гледни точки. Ето две от тях – амфитеатъра и камбанарията на църквата Свети Константин и Елена, заедно с етнографския музей.

ps: Явно снимките се харесват, понеже една от тях оглавява страницата за София в Уикипедия!

И така, един слънчев септемврийски ден се запътихме към Дупница с поръчка за заснемане на новия парк по пътя за Бистрица, пътния възел Байкал, общината и площада, ГУМ-а, църквата и един общ план от 180 метра височина. Тихото, слънчево време беше на наша страна, а в късния следобед се появиха и страхотни облаци, които допълниха кадрите.

Първите впечатления са от добрата резолюция, реално използваемите 12 мегапиксела на всеки кадър и преди всичко скоростта на снимане, която много улеснява шиенето на панорамите в последствие. Ето три от готовите кадри, които не са в пълен размер, разбира се, но все пак показват, че фотоапаратът върши чудесно работата си.

През пролетта на 2007 година започнахме да се оборудваме за снимки от въздуха. В първия транш покупки беше нашето хвърчило, конзола за закрепване и управление на фотоапарат и един Canon A640. За незапознатите с материята, най-озадачаващия факт покрай този тип въздушна фотография е, че хвърчилото или балона имат много малка подемна сила. Съответно е трудно да се използва (полу-)професионална техника от типа на DSLR с APS-C сензор, а какво остава за full frame!

Всъщност обикновено се търсят възможно най-леките камери, които същевременно да имат възможност за пълни ръчни настройки (скорост, бленда, баланс на бяло), включително ръчен фокус (за да не мери апаратът при всеки кадър). Като се добави нужда от бързо последователно снимане (burst), издържливи батерии и широк обектив, всичко това с не най-малката матрица… положението се усложнява.

По онова време единствено Canon A640 отговаряше на изискванията и беше наличен на нашия пазар. PowerShot G9 още не беше излязъл, а и той е поне 25% по-тежък. Така A640 стана първата ни “летяща” камера и през лятото направихме първите проби. Къде другаде, ако не на язовир Белмекен, известен със ветровитото време?

Последваха много експерименти и снимачни сесии по различни красиви местности из България. Установихме, че хвърчилото е почти невъзможно за употреба в застроени райони и градска среда, за съжаление, а и е много капризно към атмосферните условия. Затова и в началото на 2008 година поръчахме нашия балон и сключихме договор за покупка на хелий. Балонът е от тънък полиуретан, като към него има специални куки за прикачване на конзолата и фотоапарата. Изработен в САЩ от специализирана в това компания.

Предимството на хвърчилото е, че за самото вдигане във въздуха няма “първоначална такса”. Изчакваш подходящ вятър, закачаш апарата и снимаш! Но точно в това се крие и проблемът с хвърчилото – не може да се разчита на него. Да допуснем, че дойде клиент и желае заснемане на парцел, на който ще се строи къща. Не можем да караме клиентът да чака “докато задуха хубав вятър”. А ако задуха само когато е лошо времето? А ако обектът за снимане е в града? Това не е начин да се прави сериозен бизнес.

Докато балонът е много по-надежден и стабилен като платформа за снимане. Разбира се, нужно е всеки път да се пълни с хелий на стойност няколко стотин лева, но от друга страна няма сериозна техника за снимане от въздуха, която да не изисква гориво или да е сложна за транспортиране (планери, самолети, вертолети). Така че в крайната цена за една поръчка с няколко десетки (или стотици) кадъра хелият не е най-определящото перо.

През месец май, 2008 година, купихме първата в България бройка Sigma DP1. Компактен и лек, фиксиран обектив, за жалост не особено широкоъгълен – 36 мм. Основната цел на покупката беше да подобрим качеството на снимките. Всеизвестен факт е, че апарат “сапунерка” не прави снимки с добро фотографско качество (много шум, липса на детайл и разработка), без значение от броя на мегапикселите. По Flickr, Panoramio и други сайтове за споделяне на снимки могат да се видят много въздушни фотографии, които изглеждат страхотно. Поне на основа 400 или 500 пиксела. Нашата цел винаги е била да имаме кадри, които позволяват качествен офсетов или цифров печат с размер поне 30 х 40 см. Това е непостижимо с Canon A640, дори когато снаждаме няколко кадъра като панорама.

Основното предимство на Sigma-та е нейният сензор Foveon. Значително по-добър образ при съпоставими размери на матрицата с по-малките фотоапарати. Нагодихме конзолата за новия апарат и в началото на лятото започнахме проби, както с балона, така и с хвърчилото. Останахме много доволни още от първите резултати, но за жалост радостта ни не трая дълго. При необичайни атмосферни условия по време на снимки по Черно море, хвърчилото падна във солената вода (заедно с апарата). Ремонтът щеше да струва почти колкото нов апарат и се отказахме. До края на сезона ползвахме стария A640, като се сдобихме с дистанционно управление и електроника от Futaba и го пригодихме за частичен контрол над ъгъла на апарата спрямо земята по две оси.

Това лято (2009) на пазара излезе дългоочакваната от нас камера Olympus E-P1, която е базирана на системата Micro 4/3. Тази система комбинира голям и качествен сензор със сменяема оптика и малко, леко, компактно тяло на апарата. Като добавим възможноста за снимане в RAW, пълни ръчни настройки + фокус, бързo последователно снимане (burst), получаваме идеална комбинация от качества за въздушна фотография.

Така че не се колебахме и ден след като камерата пристигна на родна почва – миналия месец се сдобихме с (отново) първата за България бройка Olympus E-P1 с Zuiko 14-42 mm. Това наложи почти пълно преработване на конзолата, която се закача към балона и носи и управлява апарата. След няколко седмици опресняващи занимания по металообработка и електроника, конзолата беше готова и по щастливо стечение на обстоятелствата почти веднага се появи поръчка, с която да изпробваме новата система.

Но за това – в следващото блогиране!

От метро станция Сердика и мостът на влюбените до НДК, през Орлов мост и Руски паметник – все натоварени кръстовища и плътно застроени площи с кабели, опасващи като мрежа въздушното пространство. Възможни са и по-ниски гледни точки, като в първия кадър, разкриващи детайли по избрани елементи от градската среда, както и по-високи, като във втория, които позволяват да се обхване по-голяма площ от града.

И четирите снимки по-горе са съставни от 2 до 5 отделни кадъра, но са оразмерени до стандартни (а не панорамни) пропорции.

Ето и четири доказателства в този ред: Силистар, Варвара, панорама на Силистар и панорама на Варвара.

Първо входът към крепостта Царевец, заедно с река Янтра; до него – центърът на Трявна с част от площада, реката и емблематичната часовникова кула.

Следват две панорами от същите места – целия хълм Царевец с Партиаршията на върха и гледка към центъра на Трявна от към реката.

Следват най-типичните за Албена хотели и накрая село Свети Влас, което от десетина години се превърна в квартал на Слънчев бряг, а сега вече си има и нова (частна) марина, показана на снимката.

Първо един поглед на юг към Поморие, запечатан с нашия балон с хелий. В ляво е морето, в дясно – соленото Поморийско езеро, което реално е лагуна, отделена от пясъчната коса (вече застроена) в средата на кадъра. Вторият кадър е от самолет и показва плажовете, пристанището и по-голяма част от града.

Приморско – по комунистическо време (заедно с Китен и Лозенец) беше перлата на южното Черноморие, любимо място на всички софиянци, не само заради ММЦ-то и двата големи плажа. Сега градът е много застроен, което се вижда ясно и от двете снимки. Първата е правена от самолет и показва “старата” част на града, а в далечината – северния плаж. Втората е с балона и е поглед на юг към Приморско, видяно от северния плаж. Виждате десетките хотели, накацали по пясъчните дюни.

Един малко известен факт е, че гробищата на Приморско се намират реално на плажа – погледнете втория кадър, в дясно от плажа се виждат бели “точки” по дюната, които всъщност са надгробни паметници.

Снимките от самолет или хеликоптер имат два големи плюса – за кратко време може да се покрие значителна площ и дори най-ниските полети дават доста висока гледна точка и приятен общ план, особено подходящ за снимки на населени места. Пример за това са тези няколко снимки от черноморската ни кампания.

Това са два кадъра на Балчик, видян от към сушата и от към морето:

Това е местността Бялата лагуна, намиращата се между Балчик и Каварна (в близост до която вече има голф курорт); след това  самата Каварна, видяна от към пристанището:

А това е една панорама, която вече сме показвали по друг повод и представлява терен за строеж на селището “Тракийски скали”:

Първата е класическа снимка на Стария град от самолет – може да се види по много туристически картички и точно за такава цел сме я използвали.  Следващите две са панорами от по 5-6 кадъра всяка, снимани от балона с хелий и представящи уникален поглед към града – в едната балонът се носи някъде над залива на пристанището, а ние сме на дока; в другата снимаме провлака и крепостната стена на входа на Стария град. Последната е известната църква Света София (позната и като Старата Митрополия) и е снимана от 12 метра височина с разтегателна мачта, също панорамно.

Такива кадри са идеални за целите на туризма – рекламни брошури, картички, основа за вграждане на 3D модели на бъдещи хотели… Това са и основните причини за заснемането на тези двата конкретно. На Фликър сме качили  още един кадър, който показва поглед на юг от същото това селище към Лозенец и заливите на къмпинг Юг и къмпинг Корал.

За да вдигнем качествени техника (поне DSLR APS-C мартица + оптиката) са нужни доста големи инвестиции и особено консумативи (хелий!). Затова и до момента ползваме малки камери – първо Sigma DP1, но след като я унищожихме, минахме на Canon A640. И в двата случая прилагаме следния “трик” – снимаме в портретен режим (вертикален кадър) и после се опитваме да съединим 3-4 последователни вертикални снимки в една обща хоризонтална, с нормални пропорции. Така компенсираме за не особено широкоъгълния обектив и по-лошото качество на малкия фотоапарат.

Реално погледнато, повечето от кадрите, които предаваме на клиента, са де факто панорами, макар и с не-панорамни пропорции. Има случаи, обаче, когато обектът просто си плаче за за една класическа панорама, поне 2:1, но понякога и 3:1 и повече! Ето няколко примера, които съответстват на пуснатите предната седмица не-панорамни снимки:

Заливът Алепу, със селището Свети Тома в южния край и Дюни в северния:

Асеновата крепост, с доста по-широк ъгъл и от по-далече:

Язовир Дяково, от малко по-висока и далечна гледна точка:

Паметникът на Шипка и Стара планина на фона – един от любимите ни кадри:

Следващата седмица – още няколко панорами… и не само!

Когато има силен насочен или променлив вятър и изобщо нестабилни атмосферни условия, балонът не може да се използва – или не се издига, или вятърът го отнася повече хоризонтално, отколкото вертикално, а е възможно дори и да скъса въжето и да отлети в небесата… Точно с такива условия се характеризират повечето планини и въобще снимките на по-голяма надморска височина. В такива случи използваме хвърчилото. Над Седемте езера вятърът е силен и постоянен, перфектно за едно хвърчило.

Основната функция на хвърчилото е допълваща – когато наистина трябва да се направи кадър, но не е възможно да се ползва балон. Снимките от хвърчило не са толкова предсказуеми и успешни, като тези от балон. Тъй като балонът седи относително неподвижно във въздуха, голяма част от кадрите са читави и позволяват комбиниране на няколко в един (за това ще пишем повече в идните седмици). От друга страна хвърчилото се мята, мести, завива, променя височина и като цяло се държи плашещо при всяка промяна в скоростта и посоката на вятъра.

Понякога, обаче, имаме достатъчно стабилен вятър, за да можем да направим наистина добри кадри. Снимката по-долу е пример за това – съставена е от 12 различни кадъра, някои от които наклонени на 45 градуса спрямо хоризонта, толкова много се клати хвърчилото… Въпреки това се получи страхотна “панорама” и вероятно е една от малкото от този вид – всичките Седем рилски езера, снимани от въздуха, при това още преди пълното разтапяне на ледовете.

Вижте и пълния размер на снимката.

Но в центъра на София е забранено летенето на такава малка височина, така че няма друго решение, освен балона. Тъй като сградите са близко една до друга, често пъти се налага няколко последователни кадъра да бъдат съшити в един общ, за да се получи по-голям зрителен ъгъл. Това е и случаят със снимката от кръстовището на Тодор Александров и Мария Луиза.

Тези два кадъра са правени от балон, като Шипка е от малка височина, докато Асеновата крепост е поне от 100 метра. Снимката на крепостта е уникален поглед към рида, на който е построена. На Шипка се получиха още няколко интересни кадъра, въпреки типичното за върха ветровито време. Ще ги качваме през идните дни и седмици.

И трите снимки са подходящи за тапет (wallpaper), като тази долу е специално оразмерена за fullhd 1080p резолюция.