Снимачна техника

В това блогиране ще разкажем за фотографската техника, която използваме за снимките ни от въздуха. Провокирано е от скорошната покупка на Olympus E-P1, но за това – четете нататък.

През пролетта на 2007 година започнахме да се оборудваме за снимки от въздуха. В първия транш покупки беше нашето хвърчило, конзола за закрепване и управление на фотоапарат и един Canon A640. За незапознатите с материята, най-озадачаващия факт покрай този тип въздушна фотография е, че хвърчилото или балона имат много малка подемна сила. Съответно е трудно да се използва (полу-)професионална техника от типа на DSLR с APS-C сензор, а какво остава за full frame!

Всъщност обикновено се търсят възможно най-леките камери, които същевременно да имат възможност за пълни ръчни настройки (скорост, бленда, баланс на бяло), включително ръчен фокус (за да не мери апаратът при всеки кадър). Като се добави нужда от бързо последователно снимане (burst), издържливи батерии и широк обектив, всичко това с не най-малката матрица… положението се усложнява.

По онова време единствено Canon A640 отговаряше на изискванията и беше наличен на нашия пазар. PowerShot G9 още не беше излязъл, а и той е поне 25% по-тежък. Така A640 стана първата ни “летяща” камера и през лятото направихме първите проби. Къде другаде, ако не на язовир Белмекен, известен със ветровитото време?

Последваха много експерименти и снимачни сесии по различни красиви местности из България. Установихме, че хвърчилото е почти невъзможно за употреба в застроени райони и градска среда, за съжаление, а и е много капризно към атмосферните условия. Затова и в началото на 2008 година поръчахме нашия балон и сключихме договор за покупка на хелий. Балонът е от тънък полиуретан, като към него има специални куки за прикачване на конзолата и фотоапарата. Изработен в САЩ от специализирана в това компания.

Предимството на хвърчилото е, че за самото вдигане във въздуха няма “първоначална такса”. Изчакваш подходящ вятър, закачаш апарата и снимаш! Но точно в това се крие и проблемът с хвърчилото – не може да се разчита на него. Да допуснем, че дойде клиент и желае заснемане на парцел, на който ще се строи къща. Не можем да караме клиентът да чака “докато задуха хубав вятър”. А ако задуха само когато е лошо времето? А ако обектът за снимане е в града? Това не е начин да се прави сериозен бизнес.

Докато балонът е много по-надежден и стабилен като платформа за снимане. Разбира се, нужно е всеки път да се пълни с хелий на стойност няколко стотин лева, но от друга страна няма сериозна техника за снимане от въздуха, която да не изисква гориво или да е сложна за транспортиране (планери, самолети, вертолети). Така че в крайната цена за една поръчка с няколко десетки (или стотици) кадъра хелият не е най-определящото перо.

През месец май, 2008 година, купихме първата в България бройка Sigma DP1. Компактен и лек, фиксиран обектив, за жалост не особено широкоъгълен – 36 мм. Основната цел на покупката беше да подобрим качеството на снимките. Всеизвестен факт е, че апарат “сапунерка” не прави снимки с добро фотографско качество (много шум, липса на детайл и разработка), без значение от броя на мегапикселите. По Flickr, Panoramio и други сайтове за споделяне на снимки могат да се видят много въздушни фотографии, които изглеждат страхотно. Поне на основа 400 или 500 пиксела. Нашата цел винаги е била да имаме кадри, които позволяват качествен офсетов или цифров печат с размер поне 30 х 40 см. Това е непостижимо с Canon A640, дори когато снаждаме няколко кадъра като панорама.

Основното предимство на Sigma-та е нейният сензор Foveon. Значително по-добър образ при съпоставими размери на матрицата с по-малките фотоапарати. Нагодихме конзолата за новия апарат и в началото на лятото започнахме проби, както с балона, така и с хвърчилото. Останахме много доволни още от първите резултати, но за жалост радостта ни не трая дълго. При необичайни атмосферни условия по време на снимки по Черно море, хвърчилото падна във солената вода (заедно с апарата). Ремонтът щеше да струва почти колкото нов апарат и се отказахме. До края на сезона ползвахме стария A640, като се сдобихме с дистанционно управление и електроника от Futaba и го пригодихме за частичен контрол над ъгъла на апарата спрямо земята по две оси.

Това лято (2009) на пазара излезе дългоочакваната от нас камера Olympus E-P1, която е базирана на системата Micro 4/3. Тази система комбинира голям и качествен сензор със сменяема оптика и малко, леко, компактно тяло на апарата. Като добавим възможноста за снимане в RAW, пълни ръчни настройки + фокус, бързo последователно снимане (burst), получаваме идеална комбинация от качества за въздушна фотография.

Така че не се колебахме и ден след като камерата пристигна на родна почва – миналия месец се сдобихме с (отново) първата за България бройка Olympus E-P1 с Zuiko 14-42 mm. Това наложи почти пълно преработване на конзолата, която се закача към балона и носи и управлява апарата. След няколко седмици опресняващи занимания по металообработка и електроника, конзолата беше готова и по щастливо стечение на обстоятелствата почти веднага се появи поръчка, с която да изпробваме новата система.

Но за това – в следващото блогиране!