Седемте рилски езера от въздуха

Както можете да прочетете в страницата Услуги, основното ни средство за снимки от въздуха е балон, пълен с хелий. Той се справя чудесно в гъсто застроени и тесни места, има добър прав полет и относително лесен контрол. Има, обаче, някои случаи, в които не е възможно (или е нерентабилно, или опасно) да се работи с балона. Най-често срещания проблем е силният вятър.

Когато има силен насочен или променлив вятър и изобщо нестабилни атмосферни условия, балонът не може да се използва – или не се издига, или вятърът го отнася повече хоризонтално, отколкото вертикално, а е възможно дори и да скъса въжето и да отлети в небесата… Точно с такива условия се характеризират повечето планини и въобще снимките на по-голяма надморска височина. В такива случи използваме хвърчилото. Над Седемте езера вятърът е силен и постоянен, перфектно за едно хвърчило.

Основната функция на хвърчилото е допълваща – когато наистина трябва да се направи кадър, но не е възможно да се ползва балон. Снимките от хвърчило не са толкова предсказуеми и успешни, като тези от балон. Тъй като балонът седи относително неподвижно във въздуха, голяма част от кадрите са читави и позволяват комбиниране на няколко в един (за това ще пишем повече в идните седмици). От друга страна хвърчилото се мята, мести, завива, променя височина и като цяло се държи плашещо при всяка промяна в скоростта и посоката на вятъра.

Понякога, обаче, имаме достатъчно стабилен вятър, за да можем да направим наистина добри кадри. Снимката по-долу е пример за това – съставена е от 12 различни кадъра, някои от които наклонени на 45 градуса спрямо хоризонта, толкова много се клати хвърчилото… Въпреки това се получи страхотна “панорама” и вероятно е една от малкото от този вид – всичките Седем рилски езера, снимани от въздуха, при това още преди пълното разтапяне на ледовете.

Вижте и пълния размер на снимката.